Не от скоро соята и нейни деривати влизат в състава на различни хранителни продукти, счита се за ценен източник на ненаситени мастни киселини и белтъци, съдържащи и незаменимите за нас аминокиселини. Особено място заема тя в хранителния режим на вегетарианците и в профилактиката на сърдечносъдовите заболявания, предвид холестерол-понижаващия и ефект. От години индустриални гиганти произвеждат соево мляко, брашно, олио, сирене, кисело мляко и заместители на месо, влиза в състава на продукти, подходящи за вегетарианци, а също и в различни бебешки хранителни формули, за деца с непоносимост към белтък на кравето мляко.

 Соята е с високо съдържание на ненаситени мастни киселини, сред които са алфалиноленовата, линоловата, олеиновата, в по-малка степен стеариновата и палмитиновата мастни киселини. При някои от тях обаче е висока вероятността за възникване на окислителни процеси с не толкова благоприятен за здравето ефект. Бе направен опит това да се избегне с хидратиране на киселините, но по този начин се получава неподходяща пространствена конфигурация, също с неблагоприятен ефект. Сред омега-3 мастните киселини, на които се отдава особено значение в профилактиката на сърдечно съдови и други заболявания, са ейкозапентаеновата и докозахексаеновата, съдържащи се във висока степен в рибеното масло. Те не присъстват в соевите продукти и последните не притежават благоприятните им качества. Соята е особено богата на омега-6 мастни киселини, които също е редно да присъстват в менюто ни, но докато препоръчваното съотношение между омега -3 и омега-6 киселините е 1:4, то така наречения американски или западен тип хранене е свързан със стойности от порядъка на 1:14-20, потенциращ много от познатите ни днес социално значими заболявания.

Протеините, изолирани от соята съдържат незаменими аминокиселини, т.е. такива, които човешкия организъм не може да изработи сам. Затова последните се набавят с животински продукти. Известно е, че консумацията на последните в определени количества е свързана с негативни ефекти, сред които и известния съдов рисков фактор – висок холестерол. Това обоснова включването на такива продукти в борбата с хиперлипидемията без лишаването от ключови за физиологичните процеси вещества. Вегетарианството също налага употребата на соята в хранителния режим.

Соевият белтъчен изолат влиза в състава на повечето храни, имитиращи месо и млечни изделия. Той се получава при специална многостъпална технологична обработка, която за съжаление не само не отстранява налични антинутриенти като инхибитори на ензими за белтъчното разграждане и инхибитори на растежни фактори, но и денатурира важни протеини, както и допринася за формирането на токсични съединения с евентуален канцерогенен ефект.

Известно е съдържанието на изофлавони, вид фитоестрогени, и по-точно генистеин и дайдзеин. Мненията за техния ефект относно здравето ни остават противоречиви. Според едни източници те имат антиканцерогенна роля, но според други действието е неблагоприятно – провокират хормонални смущения и потенцират канцерогенезата. На фитоестрогените се отдава и антилипемичния ефект на соевите изделия. Освен ниското съдържание на мазнини и изофлавони те намаляват нивото на LDL-холестерола и триглицеридите, но няма категорични доказателства, че повишават HDL- холестерола. Естрогенното действие на съединения, съдържащи се естествено в хранителни продукти, не се очаква да имат значително физиологично въздействие. Такива вещества се намират още в слънчогледовото семе, бобовите храни, зърнените изделия, плодове и зеленчуци. Смята се, че жени с анамнеза или висок риск от рак на гърдата или заболявания на ендометриума, зависими от високи нива на циркулиращия естроген, следва да са предпазливи по отношение неразумна консумация на соеви продукти, които са с високо съдържание на изофлавони, както и на омега-6 мастни киселини. Твърденията, че соята може да се използва в профилактиката на злокачествени заболявания засега е лишена от статистически значими доказателства при клинични изпитвания.

Поставен бе въпросът за ролята на фитоестрогените като опонент на тестостерона при мъжа и евентуални данни за свързано с тях потискане на либидото и белези за феминизация, както и за ролята им при профилактиката на рака на простатата, но засега няма данни за подобни въздействия, особено предвид сложните взаимовръзки между различните полови хормони.

За присъствието на соеви деривати в бебешките формули също бяха изказани някои предположения през последните години. Отново основните рискови за децата фактори са веществата с естрогенно действие. Консумацията на подобни продукти води до многократно повишение на нивото на циркулиращите естрогени. Има съмнения относно приносът им в зачестяването развитието на репродуктивни аномалии, изоставане във физическото и умствено развитие, както и възникването на алергични и автоимунни заболявания.

Поредният проблем, свързан със соевите продукти бе влиянието на абсорбцията на минерали и витамини. Соята е особено богата на фитинова киселина, която опорочава усвояването на микроелементи като калций, магнезий, цинк, желязо, мед. Това предполага развитие на минерален дефицит при нерационален начин на хранене. Обсъждана е и ролята на соята за профилактика на усложненията след менопаузата - вегетативни смущения и дори остеопороза. Но особено на фона на влиянието върху минералната абсорбция досега няма клинично доказан подобен ефект. Фитатите са и известна струмигенна субстанция, а към този ефект се добавя и обикновено изолираните от соята, както и от други растителни храни, пестициди. Редуцирането на нивото им се постига с предварителна обработка чрез ферментация или преципитация с калциеви и магнезиеви сулфати. Силното присъствие на соеви храни в менюто може да наложи допълнителен прием на минерали, както и витамини като В12 и Д.

Съвременният начин на живот включва и промени в храненето, които неминуемо оказват влияние върху здравето ни. През последните години ясно бе осъзнат риска от консумацията на богати на мазнини и прости въглехидрати храни и намаляването на естествените продукти в менюто ни. Това доведе до прибягването към други източници на хранителни вещества. Допълнителен принос имат и икономическите стратегии на фирмите производители. Както в много други отношения, предпазните мерки имат своите разумни измерения и негативите извън тези граници следва да бъдат изяснявани.